A Blog from Magi Pashova about our famous Christmas Pudding!

Обичайно по това време на годината сайтовете, посветени на хранене и здравословен начин на живот, се изпълват с публикации за алтернативни коледни рецепти и съвети как да не преяждаме по време на празниците. Аз обаче смятам да се разгранича от общия тон, не защото одобрявам празничното преяждане, а защото не намирам смисъл в това да изневеряваме на вековни традиции с извинението, че го правим в името на здравето.

 

Всъщност, все повече се убеждавам, че именно откъсването ни от всичко традиционно и изпитано в начина на живот и на хранене, е една от сериозните причини за прираста на много социално значими заболявания. Защото ако цяла година не се движим, ако цяла година ядем основно индустриално преработени храни с ниска хранителна стойност и високо съдържание на захар и трансмазнини, то едва ли т.нар здравословно коледно меню ще е достатъчно да поправим нанесените щети. И обратно, ако целогодишно се стараем да се храним с чиста и пълноценна храна, да се движим повече и да прекарваме повече време близо до природата, то с чиста съвест можем да се насладим на едно богато коледно меню, спазвайки стари обичаи и традиционни семейни рецепти.

 

Затова и днешната предколедна публикация няма да бъде за здравословен, а за традиционен десерт – прочутият английски коледен пудинг. Връщайки лентата 20 години назад през първата ми година като ученичка в английска паралелка на езикова гимназия, в съзнанието ми изплува спомена за дребната фигура на Мис Джули, учителката ни по правилно произношение, която по онова време беше взела доста екзотичното решение да живее и преподава в посткомунистическа България (за ужас на собственото ѝ семейство, както сама ни беше споделила). Мис Джули беше англичанка и когато се прибра след коледната ваканция ни донесе класически английски коледен пудинг, направен специално за нас от майка ѝ, (която междувременно беше приела избора на дъщеря си и беше решила да изненада приятно учениците ѝ).

Години наред помнех вкуса на онова парче пудинг, защото вкусът му беше различен от всеки сладкиш, който бях опитвала дотогава. Мис Джули ни разказа, че пудингът се приготвя няколко седмици преди Коледа и се оставя да узрее, като редовно се полива с няколко лъжици алкохол. Точно тази комбинация от всякакви сушени плодове, захаросани портокалови корички, ядки и алкохол правеха пудингът толкова различен и вкусен.

 

Търсила съм рецепта за коледен пудинг в много кулинарни книги и сайтове, само да разбера, че има различни рецепти, съставки и методи за приготвяне и някои от тях ми звучаха толкова сложно, че дори не се осмелих да ги пробвам. Затова, когато Кевин и Тина от Cottage Farm Alino ми предложиха да им гостувам и да видя как те приготвят своя коледен пудинг, знаех, че няма да пропусна тази възможност!

Убедена съм, че повечето от вас познават Кевин и Тина, но ако все пак се чудите кои са, те са симпатичната английска двойка, която можете да срещнете на фермерския пазар в София всяка събота или да им гостувате в тяхната ферма в село Алино до Самоков.

Ако преди 20 години решението на Мис Джули да дойде да преподава в България е изглеждало екзотично, то това на Кевин и Тина в наши дни по нищо не му отстъпва! Двамата са преподаватели по право с успешни кариери в Лондон, от които се отказват, за да заживеят в българско село и да създадат самоиздържащо се стопанство, където отглеждат плодове, зеленчуци и животни, правят домашно козе сирене и всевъзможни сладка и мармалади, известни сред посетителите на фермерския пазар.

 

През последната година Кевин и Тина бяха участници в различни кулинарни събития, гости на ТВ предавания и домакини на вкусни обяди от типа „от фермата до масата“ за гости на къщата им в Алино.

Всъщност всеки път, когато им гостувам в Алино, се убеждавам, че изборът им да се откажат от градската лудост и суета е колкото смело, толкова и правилно решение. Пример, който се надявам да мога да последвам в някакъв етап от живота си.

В деня, в който се бяхме уговорили да ги посетя за приготвянето на коледния пудинг, заваля сняг. Оказа се единственият истински снежен ден за сезона до сега, но и през ум не ми мина да се откажа от уговорката ни. Пуснах си диск с коледна музика и тръгнах с идеята до час най-много да съм в Алино.

Увереността ми се изпари някъде по средата между селата Бистрица и Железница, където пътят изобщо не беше чистен, и въпреки зимните гуми и стабилизиращите системи, колата застрашително започна да поднася по завоите. Освен това явно не бяха много ентусиастите да пътуват в този ден, защото за цялата отсечка между двете села се разминах само с 2 коли. В един момент се чудех дали да продължа напред или да се върна назад, но понеже не се отказвам лесно, спрях коледната музика, фокусирах се върху пътя и решително продължих напред.

В къщата в Алино цялото ми напрежение от шофирането се изпари за минути, защото попаднах в коледна приказка. Украсената елха примигваше с цветните си лампички, по топлите плочки на пода се излежаваха мъркащи котета, а домакините ме посрещнаха с обичайните си ведро и предразполагащо настроение.

Продуктите за пудинга бяха вече приготвени и включваха приблизително по 200 гр от следните съставки: сушени плодове, накиснати в бренди (в случая в домашна ракия с билки), настъргана ябълка, портокалови корички, кафява захар, брашно, масло, че яйца, 2 ч.л. микс от коледни подправки и 1 ч.л. сода за хляб.

 

Всички продукти за пудинга се объркват в голяма купа и точно тук се намества традицията: всички членове на семейството и гости на дома се изреждат да разбъркат тестото и да си пожелаят нещо, замесвайки желанието в пудинга. Някой друг да прави паралел с българското наричане и месене на хляб? Но това не е единствената прилика с нашите обредни хлябове. В коледния пудинг англичаните слагат и сребърна монета, за да донесе късмет на някой в семейството.

Тестото за готовия пудинг се изсипва в дълбок конусовиден огнеупорен съд, завива се добре с фолио и се поставя в тенджера, за да се готви на пара. Ако се използва класическа тенджера, този процес може да отнеме няколко часа, но Кевин и Тина имат хитър начин за пестене на време и използват тенджера под налягане, в която пудингът е готов за час.

През този час с домакините пием чай, хапваме mince pies (кексчета от маслено тесто с пълнеж от ароматен домашен мармалад) и те ми разказват още интересни английски коледни традиции като например специалната супа, която се приготвяла само веднъж в годината и се сервирала късно на Бъдни вечер след като семейството се прибере от църковната служба. Едно малко коте се е настанило в скута ми и тихичко преде, а аз с любопитство попивам историите, защото всички истории за отминали времена и традиции за мен са като приказки, само че по-вълнуващи и истински.

В сладки приказки и истории времето минава неусетно и е време да извадим готовия пудинг от тенджерата. Докато Тина сваля фолиото, Кевин приготвя маслена глазура от масло, захар и бренди и докато я излива върху пудинга, от него се вдига облак ароматна пара: перфектната коледна гледка.

 

Всъщност без глазурата и добре опакован, пудингът наистина може да се съхранява със седмици и само от време на време да се напоява с няколко лъжици бренди. В този случай преди сервирането му на коледната трапеза той отново се поставя за малко в тенджера на пара, за да се затопли и едва тогава се глазира или се поднася фламбиран за допълнително празнично настроение.

 

Повече за Кевин и Тина можете да видите на техния уебсайт и Фейсбук страницаили да се запознаете лично на фермерския пазар в събота. А след това английско гостуване, аз си запазвам последния пост преди Коледа за българските коледни традиции, така че отбийте се и следващата седмица.